Първите ни отношения със света: как любовта и общуването през младенчеството изграждат личността

Първите ни отношения със света: как любовта и общуването през младенчеството изграждат личността

Още преди да се научим да говорим, ние вече общуваме. Още преди да разбираме думите, усещаме отношението. А много преди да осъзнаем кои сме, започваме да изграждаме представата си за света и своето място в него.

Общуването започва преди думите

Раждането е първата голяма промяна в човешкия живот. Новороденото напуска познатата среда и попада в свят, изпълнен със звуци, светлина, допир и непознати усещания.

През първите седмици неговото съществуване е подчинено предимно на физиологичните потребности – хранене, сън, топлина и комфорт. Но успоредно с физическата адаптация започва и един изключително важен психологически процес: изграждането на първите отношения с друг човек.

Бебето все още не разполага с език, но притежава средства за общуване. Плачът, движенията, погледът, усмивката и постепенно появяващите се звуци са начини, чрез които то изразява своите състояния и участва във взаимодействието с околните.

Когато възрастният откликва на тези сигнали, между двамата се създава своеобразен диалог. Той не се основава на думи, а на взаимна чувствителност и емоционално присъствие.

Именно в този ранен диалог започва изграждането на психологическата връзка между детето и света.

Базисното доверие – първата психологическа опора

Според психоаналитика и психолог Ерик Ериксън основната задача на развитието през първата година от живота е формирането на базисно доверие към света.

То възниква постепенно, когато детето многократно преживява, че неговите потребности могат да бъдат удовлетворени и че съществува човек, на когото може да разчита.

Когато е гладно – някой го храни. Когато изпитва дискомфорт – някой се опитва да го успокои. Когато търси близост – среща внимание и топлина.

От тези повтарящи се преживявания постепенно се формира едно първично усещане:

„Светът е достатъчно сигурно място, а аз мога да получа подкрепа в него.“

Това доверие не е съзнателно убеждение. То е преди всичко емоционално преживяване, което постепенно се превръща в част от начина, по който човек възприема себе си и отношенията с другите.

Обратното – когато потребностите на детето системно остават без адекватен отговор, може да се затрудни изграждането на сигурност и доверие.

Важно е обаче да разберем, че ранните преживявания не представляват окончателна присъда за бъдещето. Човешката психика продължава да се развива, а новите отношения и емоционалният опит могат да променят вече изградени модели.

Усмивката като начало на социалния живот

Една от най-вълнуващите промени през първите месеци е появата на социалната усмивка.

Около шестата до десетата седмица бебето започва да се усмихва в отговор на човешкото лице и общуването с възрастния.

Това е много повече от приятен момент за родителите. Усмивката постепенно се превръща в средство за поддържане на контакт.

През следващите месеци се появяват смехът, гукането, активните движения на ръцете и краката, както и все по-ясното очакване за реакция от другия човек.

В психологията на развитието съчетанието от усмивка, вокализация и двигателно оживление се описва като комплекс на оживление.

Бебето не просто реагира на присъствието на възрастния. То започва активно да търси взаимодействие.

Това е една от първите прояви на човешката потребност да бъдем забелязвани, приемани и свързани с другите.

Емоциите се развиват във взаимоотношения

Още в началото на живота детето проявява емоционални реакции, свързани с удоволствие и дискомфорт.

Постепенно тези реакции стават по-разнообразни и по-ясно разграничими. Появяват се изрази на радост, гняв, тъга, страх, интерес и изненада.

Но бебето не само изразява емоции. То започва да разпознава и емоционалните състояния на хората около себе си.

Изражението на лицето, интонацията на гласа и поведението на възрастния постепенно придобиват значение.

Когато попадне в непозната ситуация, детето може да потърси погледа на родителя, за да се ориентира как да реагира. Този процес се нарича социално позоваване.

Например, когато бебето срещне непознат предмет или човек, спокойното изражение на родителя може да му помогне да възприеме ситуацията като безопасна.

Така възрастният се превръща не само в източник на физическа грижа, но и в посредник между детето и света.

Постепенно чрез тези взаимодействия се поставят основите на емоционалната регулация – способността да разпознаваме, преживяваме и управляваме собствените си емоционални състояния.

Привързаността – сигурната база, от която опознаваме света

Една от най-важните психологически потребности през младенчеството е потребността от привързаност.

Тя представлява емоционална връзка между детето и човека, който полага постоянни грижи за него.

Привързаността не се изгражда единствено чрез хранене и удовлетворяване на физиологичните нужди. Съществено значение имат телесната близост, успокояването, вниманието и чувствителността към сигналите на детето.

През втората половина на първата година много бебета започват да проявяват по-изразено безпокойство при раздяла с близкия възрастен или при среща с непознати хора.

Тези реакции са част от нормалното развитие и отразяват нарастващото значение на отношенията с основните грижещи се лица.

При сигурна привързаност възрастният се превръща в своеобразна сигурна база.

Детето може да се отдалечи, за да изследва средата, но знае, че има към кого да се върне при страх, умора или несигурност.

Тук се открива един от привидните парадокси на психологическото развитие:

Колкото по-сигурно се чувства детето във връзката си с близкия възрастен, толкова по-добри условия има да развива своята самостоятелност.

Сигурната привързаност не означава зависимост за цял живот. Напротив, тя може да бъде основа за увереност, изследователско поведение и постепенно изграждане на автономност.

Защо едни и същи грижи не действат еднакво на всички деца?

Всяко дете се ражда с индивидуални особености на темперамента.

Някои бебета са по-спокойни и лесно се адаптират към промени. Други реагират по-интензивно на стимули, по-трудно се успокояват или проявяват по-голяма чувствителност към непознати ситуации.

Това не означава, че едните са „добри“, а другите „трудни“ деца.

Темпераментът е част от индивидуалността, а не морална характеристика.

В психологията съществува понятието добро съответствие между темперамента на детето и начина, по който възрастните се грижат за него.

То предполага родителят да познава особеностите на своето дете и да адаптира поведението си към тях.

По-чувствителното бебе може да има нужда от повече време и спокойствие при промени, докато друго може да търси по-активна стимулация.

Следователно добрата грижа не е непременно еднаква за всички деца.

Тя е тази, която отчита индивидуалните им потребности.

Означава ли доброто родителство да удовлетворяваме всяко желание?

Тук е важно да направим разграничение между потребност и желание.

През младенчеството детето се нуждае от предвидима грижа, емоционална близост и помощ при регулиране на състоянията си. То все още няма развитите възможности на възрастния за самоконтрол и справяне с напрежението.

Затова откликването на плача и потребността от близост не бива автоматично да се разглежда като разглезване.

С порастването обаче детето постепенно започва да изгражда способности за самостоятелност, понасяне на фрустрация и съобразяване с граници.

Задачата на родителя не е нито да отстранява всяко неудобство, нито да оставя детето само да се справя с преживявания, за които още няма необходимия психологически ресурс.

Здравословното развитие предполага баланс между подкрепа и постепенно предоставяне на самостоятелност, съобразен с възрастта и индивидуалните възможности.

Достатъчно добрият родител не е безгрешният родител. Той е този, който се стреми да разбира потребностите на детето, откликва на тях и възстановява връзката след неизбежните моменти на неразбиране.

Как първите отношения се отразяват на живота ни като възрастни?

Ранните взаимоотношения участват във формирането на представите ни за близостта, доверието и собствената ни значимост.

Те могат да повлияят на начина, по който по-късно търсим подкрепа, преживяваме раздяла, реагираме на отхвърляне и изграждаме интимни отношения.

Човек, който трудно допуска другите до себе си, невинаги осъзнава откъде произлиза неговата предпазливост.

Друг може да изпитва силна тревожност при дистанциране на партньора или постоянно да търси потвърждение, че е обичан.

Тези поведения могат да бъдат свързани с различни преживявания и психологически механизми, включително с ранните модели на привързаност. Но не могат да бъдат обяснени единствено чрез отношенията с родителите през младенчеството.

Личността се формира под въздействието на множество фактори – темперамент, семейна среда, социален опит, култура и последващи значими отношения.

И все пак ранното детство ни дава важна отправна точка, когато се опитваме да разберем собствените си емоционални реакции.

Понякога в психологическото консултиране въпросът не е само „Защо реагирам така?“, а и „Какво съм научил за близостта, сигурността и доверието в отношенията си с другите?“.

В заключение

Първата година от човешкия живот е много повече от период на физическо израстване.

Това е време, в което чрез погледа, гласа, допира и емоционалното присъствие на близките започва изграждането на първите психологически представи за света.

Бебето не разбира думите „обичам те“ така, както ги разбира възрастният. Но преживява любовта чрез отношението, което получава.

Постепенно от тези преживявания се изграждат доверие, привързаност и усещане за сигурност.

Ранните отношения не определят окончателно кои ще бъдем, но участват в изграждането на основата, върху която продължаваме да се развиваме.

Защото преди да се научим да вярваме в себе си, често имаме нужда някой друг да ни даде усещането, че сме в безопасност, че сме значими и че светът е място, в което можем да растем.

---

Женя Димитрова – Психолог, Бургас

Индивидуално психологическо консултиране

Отговорите са вътре в нас… Необходима е среда, в която да пораснат.